Неизвестни факти за Shanghai razkazi
Неизвестни факти за Shanghai razkazi
Blog Article
Натиснете бутона "КОШНИЦА" горе вдясно и в страницата, която ще се отвори, използвайте кръглите червени бутони "Х" срещу всяко заглавие.
Трябваше да има начин да избегне съдбата, описана в писмото.
"Шанхай не е град, а отрова. Хората, които го населяват, са людоеди, управлявани от закона на канибалите."
В Пазарджик ще бъдат представени книгите "Корен в небето" и "Живот в живота" на Теодора Нанова
Най-забавната майка/авторка на трилъри/наемна убийца…
На този фон се разгръщат човешките драми на изгнаниците – наистина, различни от тези на събратята им в окупирана Европа, но също така изпълнени със страдание и неизвестност.
Писателките Ребека Ф. Куанг и Джесика Хагедорн са сред наградените на Американските награди за книги
Единствената книга, която все още беше непозната за мен, остана „Сбогом, Шанхай“. Разбира се, това не можеше да продължава дълго – спомних си усърдието, с което някога изнамерих и изчетох всички издадени на български книги на Ремарк, и си казах, че подобно внимание към цялостното си творчество заслужава и Анжел Вагенщайн.
Романът изобилства от герои, които се срещат, пресичат пътищата си, разделят се, за да се намерят отново. Прокрадват се разузнавачи, шпиони, сблъскват се агентури.
Чичо ѝ щеше да се посрами пред семейството, да не говорим за бъдещите ѝ роднини, ако тя откажеше да се подчини. Клюките щяха да разкази Шанхай стигнат до приятелите на семейството и бизнес партньорите му.
Луи щеше да се прибере скоро, корабът му акостираше в Марсилия след едномесечно пътуване от Шанхай. После имаше още един ден на влака за Париж. В писмото си пишеше, че Първата съпруга и сватовницата се надяват да получат новини за подходящ жених скоро след като се върне в Париж, и че ще изпратят телеграма, потвърждаваща, че преговорите са приключили и че е подписан брачен договор за Полин.
В последното си писмо споменаваше, че неговата част ще се мести на нова локация, и ѝ казваше да не му отговаря, докато не ѝ пише отново, което щяло да се случи веднага щом стигнат новия лагер. Но оттогава бе минал повече от месец. Тео би поговорил с баща си от нейно име, знаеше го.
Трагична и въздействаща, животоутвърждаваща и автентична, „Червените орхидеи на Шанхай“ едновременно шокира читателите, но и се превръща в истинска ода за оцеляването, любовта и необикновената сила на човешкия дух.
Позата ѝ беше различна, понякога седеше, понякога стоеше права. Една година бе седнала с кръстосани глезени, краката ѝ в изящно бродирани чехли се виждаха добре, едва ли не прострени напред, за да покаже, че краката ѝ не са били бинтовани.